Човешкият стомашно-чревен микробиом се състои от повече от 1000 вида бактерии, а чревната микробиота се определя като всички бактерии, живеещи в дебелото черво, и техният състав и изобилие са свързани със здравословното състояние. Микробиомът е съставен от бактерии, но освен тях в него има и вируси и еукариотни организми. Научните изследвания ни позволиха да определим точната структура на човешкия микробиом, както и неговата важна роля в живота ни.

Чревната микрофлора има огромно влияние върху човешкия организъм. Микробиотата се състои основно от бактерии от типа Bacteroidetes и Firmicutes. Разбира се, той е променлив и пряко зависи от расата и здравословното състояние на човека. Освен това тя се променя през целия ни живот. Чревната микрофлора се увеличава през цялото време на детството, докато в зряла възраст е от решаващо значение, защото тогава тя е едноизмерна. Допълнителни промени настъпват по време на стареенето, когато тя става по-лоша. Затова си струва да се погрижите за правилния прием на пробиотици. Изборът на пробиотици трябва да се основава на резултатите от изследванията на изпражненията, за да се допълнят липсващите щамове бактерии. Разбира се, такива тестове трябва да се правят по всяко време на живота, тъй като червата са нашият втори мозък, а също така укрепват правилната работа на имунната система. Пробиотиците са важни и когато приемаме антибиотици, защото тогава чревната микрофлора се изчерпва. Изследванията показват също, че някои от бактериите в червата ни са постоянни, а други се променят. Влияние оказват фактори като инфекции, неправилно хранене, хроничен стрес, фармакотерапия и начин на живот. Въпреки това много научни изследвания показват, че диетата е тази, която оказва най-голямо влияние върху чревната микрофлора. Не бива да забравяме, че здравословното ни състояние също оказва влияние върху количеството и качеството на чревните бактерии. Хората, страдащи например от диабет, целиакия, затлъстяване или възпалителни заболявания на червата, се характеризират с ниско разнообразие.

Микробиомът влияе на човешката физиология по много начини. Основно тя включва смилането на съставки през храносмилателния тракт, които не се усвояват от ензимите на храносмилателната система. Ако обаче в червата има дисбиоза, т.е. лоша микрофлора, може да възникнат трудности с правилното храносмилане в храносмилателния тракт.

Твърдението, че червата са нашият втори мозък, е напълно вярно. Тя е от голямо значение, тъй като включва двупосочна информация между микрофлората, червата и мозъка. Всичко това се случва по невронни пътища, които включват центровете и чревната нервна система, а сърдечносъдовата система също е важна. Информацията, която се предава чрез кръвоносната система, се осъществява благодарение на регулаторите на имунната система, хормоните, невротрансмитерите.хормони, оста, свързваща хипоталамуса с хипофизата и надбъбречните жлези, и бактериални метаболити, а именно късоверижни мастни киселини. Проучванията показват също, че микробиотата оказва влияние върху:

В проучвания, проведени върху мишки, е доказано, че влиянието на микробиотата е от съществено значение за социалното развитие на мишките, а неадекватният ѝ състав в храносмилателния тракт влияе върху неврокогнитивните разстройства, дори аутизма. Освен това тези индивиди показват повишена реакция на стрес и имат засилени реакции на тревожност в сравнение с мишки, които имат нормален състав на чревните бактерии. Беше извършен и тест, за да се види какво ще се случи, когато бактериите в червата на мишките бъдат попълнени. Това води до намаляване на нивата на кортикостерон, който се отделя при стрес и тревожност. Чрез този експеримент е доказано значението на микрофлората, червата и мозъка за правилното развитие на нервната система на човека.

Бактериите, които живеят в червата ни, са отговорни за производството на късоверижни мастни киселини, които са от голямо значение за връзката между кръвно-мозъчната бариера. Това става чрез увеличаване на производството на протеини, които са ключови за тесните връзки. Става дума най-вече за плътното съединение на чревните клетки, което прекъсва пространството между тях. Това прави клетките много тясно свързани помежду си. Те приличат на мрежа, която е подредена в нишки и ни предпазва от патогени. От друга страна, ако има прекъсвания в тясната връзка, от междуклетъчната течност се отделят вредни вещества.Това може да има отрицателно въздействие върху мозъчната функция, настроението и когнитивните функции.

През последните години изследователите многократно доказаха, че влиянието на чревната микробиота е от голямо значение за реакциите ни към стреса и тревожността, депресивните разстройства и когнитивните процеси. Много проучвания доказват, че употребата на пробиотична терапия в комбинация с пребиотици има положителен ефект върху състоянието на хора с психологически проблеми, тревожност и депресивни състояния. При хората, които консумират алкохол, се наблюдава значително въздействие върху чревната микрофлора. Тук можем да наблюдаваме пропускливост на дебелото черво и промени в състава на чревната микрофлора, които предизвикват повишени депресивни състояния и засилено желание за алкохол.

При здравите хора бактериите са отговорни за храносмилането на фибрите, някои протеини и захари. При това се получават късоверижни киселини, които осигуряват енергия за чревния епител, защитават имунната система и елиминират патогенните бактерии в храносмилателния тракт. Тя е от голямо значение и за превенцията на колоректалния рак, тъй като адекватната превенция намалява до минимум появата на рак в бъдеще. Това се случва чрез възпаление и увреждане на DNA от вредни метаболитни продукти, които са отговорни за растежа на тумора. При проучвания с този тип хора многократно са наблюдавани чревна дисбиоза и малък брой бактериални видове. Доказано е също, че при този вид заболявания е важно да се спазва диета, богата на фибри, полиненаситени мастни киселини, антиоксидантни продукти и пробиотици. Можем също така да се погрижим за добавянето на витамини от група В, витамин К. Производството на стомашно-чревни витамини от здравословни храни също е важно. Трябва да знаете, че възпалението на червата може да бъде причинено и от изчерпана чревна микрофлора, което впоследствие води до рак на дебелото черво.

Коменсалните бактерии и подходящо подбраните пробиотици имат важни функции за подкопаване на чревната бариера, така че патогенните бактерии и техните метаболитни продукти да не достигат до кръвоносната ни система. Добрите бактерии участват в намаляването на появата на инфекции, като укрепват имунната система, докато се борят с лошите бактерии за хранителни вещества и място на повърхността на лигавицата. Коменсалните бактерии също така водят до понижаване на рН в червата поради производството на лактат и късоверижни киселини, които отлично неутрализират възпалителните патогенни бактерии. Напоследък все повече проучвания показват, че влиянието на микробиома е много важно за формирането на придобития имунитет срещу хронично възпаление. Ето защо е важно да се направи изследване на изпражненията, да се избере подходяща пробиотична терапия и да се спазва здравословна диета.

От друга страна, ниското бактериално разнообразие в стомашно-чревния тракт много често се диагностицира при хора с възпалителни заболявания на червата. Това води и до загуба на защитни функции, т.е. неспособност за ферментация на фибри и липса на производство на важни късоверижни мастни киселини, както и до по-лошо протичане на заболяването. Възпалението в червата е идеална среда за размножаване на патогенни бактерии, които не са полезни за здравето и причиняват вирусни инфекции.

В случая със сърдечносъдовата система влиянието на микробиома е двойно. Доброто му влияние се състои в регулирането на липидограмата, което води до повишаване на добрия холестерол HDL и намаляване на триглицеридите. Доказано е, че щамът Lactobacilli помага за премахването на лошия холестерол от кръвоносните съдове. Това може да действа и в обратната посока, тъй като излишъкът от лоши бактерии води до образуване на атеросклеротични плаки, които могат да причинят инфаркт или инсулт в бъдеще.

Метаболитните нарушения, причинени от липсата на добри бактерии в червата, могат да доведат до развитие на диабет тип II. Научни изследвания са доказали, че чревните бактерии участват в метаболизма на глюкозата. Освен това е доказано кои щамове са отговорни за развитието на болестта и кои я потискат. Що се отнася до здравето, чревната микробиота е свързана с диабет тип II поради хомеостазата на глюкозата и инсулиновата резистентност в органи като черния дроб, мускулите и мазнините. Микробиотата и нейните продукти регулират чревните хормони и ензими, които потискат инсулиновата резистентност и подобряват поносимостта към захарта.

Добрите чревни бактерии също оказват влияние върху ревматоидния артрит, тъй като съдържат микроорганизми, които влияят на имунната система. Дисбалансът в червата води до развитието на много заболявания, дори на РА. При това състояние се изследва и устната кухина за нейната микрофлора и ролята ѝ в развитието на заболяването. Проучванията показват, че дисбиозата също е от голямо значение тук.

Последният разгледан случай, в който бактериите са от голямо значение, е затлъстяването и наднорменото тегло, които са бичът на 21-ви век. Много хора страдат от дисбиоза, която се дължи на неправилно хранене и неподходящ начин на живот. Това води и до дисрегулация на имунната система, променена регулация на чревните хормони и провъзпалителни механизми. В този случай си заслужава да се погрижите за по-голям разход на енергия, а диетата с ниско съдържание на лоши мазнини има положителен ефект върху лечението на затлъстяването.

Библиография: