Диета при сибо - как да го лекуваме?

Диета при сибо – как да го лекуваме?

Х1Х – известен още като синдром на бактериален свръхрастеж в тънките черва – е състояние, което се характеризира с увеличаване на бактериалната флора на тънките черва или с откриване на микроорганизми, които обикновено не живеят в червата ни. Симптомите, които могат да сигнализират, че в червата се случва нещо нередно, са:

коремна болка,
подуване на корема,
главоболия,
нарушено храносмилане,
умора.

Всички симптоми на SIBO зависят от това колко дълго продължава заболяването и колко тежко е то. Х1Х също така много често се бърка с IBS, наричан синдром на раздразнените черва. Прекомерният бактериален свръхрастеж много често се увеличава след консумация на туршии, сурови зеленчуци и плодове, пробиотици, както и пребиотици, т.е. хранителни вещества за бактериите. Благодарение на тези продукти, наред с други неща, можем да направим разлика между синдрома на бактериален свръхрастеж и IBS.

Contents

1 Диагностика и лечение
2 Диета при диагностициран свръхрастеж на бактериалната флора – SIBO.
3 Заключение:

Диагностика и лечение

Хората, които са диагностицирани с бактериален свръхрастеж, трябва преди всичко да бъдат под постоянните грижи на интернист, гастролог или гастроентеролог, който ще бъде отговорен за назначаването на подходящи изследвания и, ако е необходимо, ще предложи лечение. Много често в такива случаи се назначава тест за наличие на водород в издишания въздух или за наличие на водород-метан в издишания въздух. Респираторното изследване е тест, който може да бъде извършен само в болница в място, специализирано в диагностицирането на този вид заболявания. Продължителността на теста може да бъде до 3 часа. Тестът включва измерване на водорода в издишания въздух след поглъщане на разтвор на вещество, което се разгражда от бактериите – захар. Изследването се извършва на интервали, в които се проверяват нивата на издишания водород, благодарение на което можем да определим каква е активността на бактериите в коремната кухина. Човешкият организъм не отделя естествено водород в състояние на покой, това се случва само в процеса на ферментация благодарение на анаеробните бактерии. По време на изследването може да почувствате болки в корема, метеоризъм или разхлабени изпражнения. Струва си да се помни и правилната подготовка за изследването, която е необходима и решаваща за получаването на правилен резултат. Трябва да вземем предвид следното:

седем дни преди изследването, слабителните и прокинетичните средства трябва да се премахнат под лекарско наблюдение.
три дни преди изследването трябва да спрете приема на пробиотици.
един ден преди изследването хората, страдащи от запек, трябва да изключат от диетата си продукти, съдържащи висок коефициент на ферментация, т.е.: сложни въглехидрати, краве мляко и продукти от него, както и плодови сокове. През този период обаче са разрешени бял ориз, пшеничен хляб, месо, риба и яйца.
Сред забранените продукти са също: лук, праз, чесън, зеле, боб, зелен грах и всякакви мариновани или кисели зеленчуци,
последното хранене трябва да бъде консумирано 14 часа преди изследването. Уверете се, че е с ниско съдържание на диетични фибри. След като сте вечеряли, можете да пиете само вода до прегледа,
важно е да не пушите и да не дъвчете дъвка 2 часа преди теста, тъй като това също може да повлияе на резултата от теста.

В деня на теста:

трябва да миете зъбите си старателно, а хората с протези не трябва да използват лепило върху тях,
препоръчително е да изпиете чаша топла вода,
не приемайте разтворими витамини, слабителни или антибиотици преди изследването
физическата активност трябва да бъде сведена до минимум.

Когато се получи положителен резултат в издишания въздух, който е представен на картата, лекарят предписва подходяща антибиотична терапия, която се прилага под строгото му наблюдение. Методът е бърз и ефективен, а ако спазваме указанията на лекаря, антибиотичната терапия ще продължи от 2 до 3 седмици. При лечението трябва да се използва продукт, който да действа в червата и да не навлиза в кръвния поток. Терапията трябва да се състои не само от лечение с SIBO, но и от промяна в хранителния режим, например въвеждане на диета с ниско съдържание на фодмап. Тя трябва да се въведе под строгия надзор на диетолог, тъй като правилата ѝ са сложни и строги. Струва си също така да се елиминират пробиотиците от рода Lactobacillus, тъй като те водят до засилване на симптомите на заболяването. Всяко лечение с пробиотици и пребиотици трябва да се консултира с лекуващия лекар.

Диета при диагностициран свръхрастеж на бактериалната флора – SIBO.

По време на лечението е много важно да се спазва подходяща диета, която ще намали симптомите на заболяването. Важно е да се премахнат от диетата съставки с високо съдържание на фодмап, т.е. продукти, които стимулират ферментационните процеси в червата. Тук се препоръчва:

Диета SCD – или специфична въглехидратна диета, която препоръчва да се ограничат до минимум въглехидратите като нишесте, поли- и дизахариди. Простите захари не са включени,
диетата GAPS – произлиза от диетата SCD, но е още по-рестриктивна,
Протоколът на д-р Сибекер – това са препоръки, основани на диетата SCD и ниското съдържание на фодмап. Елиминационната диета, препоръчвана от д-р Сибекер, препоръчва процесът да започне с диетата SCD или GAPS, а след това да се разшири и да се включат продукти от диетата на фодмап. Максималната продължителност на диетата трябва да е два месеца,
Нискофодмап диета – това е най-популярният модел на хранене, който свежда до минимум бактериалния растеж в тънките черва. Фодмап диетата включва елиминиране на продукти с висока степен на ферментация, т.е. олиго-, ди-, монозахариди и полиоли, от хранителния режим. Те принадлежат към продуктите, съдържащи късоверижни въглехидрати, които се абсорбират слабо, но бързо ферментират при високо осмотично налягане, сред които са: млечни продукти, някои бобови растения, подсладители, напр. Те включват: млечни продукти, някои бобови растения, подсладители като ксилитол, манитол или еритритол, зърнени продукти – пшеница и чесън и лук или силно преработено месо.

В случай на синдром на раздразненото дебело черво или други нарушения на храносмилателната система, напр. синдром на бактериален свръхрастеж, продуктите, богати на FOPMAP, могат да доведат до изостряне на симптомите на заболяването. Това е така, защото те попадат в дебелото черво в непроменен вид. Осмотичните свойства са отговорни за увеличаване на абсорбцията на вода в тънките черва. Това явление води до разтягане на чревните стени, което може да причини, наред с други неща, болки в корема. От излишъка на бактерии пациентите с диагноза бактериален свръхрастеж получават излишни газове в червата, които причиняват дискомфорт и подуване на корема.

SIBO какво да ям? Диетата сибо е изготвена от Австралийския университет и се характеризира с ниско съдържание на ферментиращи храни, т.е. олиго-, ди-, монозахариди и полиоли. Хранителният режим трябва да е богат на фибри, които са от съществено значение за правилната функция на червата, както и на протеини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали. Нискокалоричната диета е важна за терапията SIBO и е разделена на три етапа, които показват какви храни да се консумират и какви да се избягват:

1. етап I: елиминационна диета

Продължителността му е от 2 до 6 седмици. През това време трябва да изключим от диетата си продукти с високо съдържание на фодмап и да ги заменим с продукти с ниска стойност на фодмап:

Зеленчуци:

с високо съдържание на фодмап: лук, аспержи, артишок, броколи, карфиол, патисони, цвекло, праз, брюкселско зеле, чесън, зеле, бобови култури, т.е. нахут, леща, зелен грах, соя и боб,
Нискофодмап: домати, моркови, китайско зеле, чушки, краставици, патладжан, целина, царевица, тиква, маруля, тиква, лук, сладки картофи.

Плодове:

с високо съдържание на фодмап: ябълки, круши, манго, диня, сливи, кайсии, нектарини, праскови, консервирани плодове, сушени плодове,
нисък fodmap: мандарини, киви, банани, грозде, грейпфрут, портокали, боровинки, лимони, малини, ягоди.

Млечни продукти:

високо фодмап: фини сирена маскарпоне или рикота, извара, кисело мляко, мътеница, кондензирано мляко, краве мляко, овче мляко, козе мляко, бита сметана, заквасена сметана,
Ниско съдържание на фодмап: сирене камамбер, сирене бри, твърди сирена като швейцарско, чедър, моцарела, пармезан, маргарин, масло, млечни продукти без лактоза.

Зърнени храни и зърнени продукти:

високо съдържание на fodmap: пшеничен хляб, пшенични продукти, ръж, пшенични зърнени закуски със сушени плодове, пшенични макаронени изделия,
ниско фодмап: брашно от лимец, безглутенов хляб, хляб с квас от лимец, оризови люспи, овесено брашно, безглутенова паста, овесени ядки, киноа, ориз.

Ядки и семена:

високо фодмап: ядки кашу, шамфъстък,
ниско фодмап: бадеми, орехи, пекани, фъстъци, ядки макадамия, кедрови ядки, сусам, тиквени семки, слънчогледови семки.

Други:

високо съдържание на fodmap: мед, сироп от агаве, глюкозо-фруктозен сироп, подсладители като манитол, малтитол, еритритол, ксилитол, сорбитол, продукти без захар с подсладители, соево мляко,
ниско съдържание на фодмап: кленов сироп, гранулирана захар, стевия, аспартам, фъстъчено масло, бадемово мляко, оризово мляко.

Фаза II – повторно въвеждане на продукти, съдържащи fodmap

Продължителността на този етап е между 8 и 12 седмици. Етап II се състои в повторно въвеждане на продукти с високо съдържание на фодмап в диетата в малки количества. Това е един от най-важните моменти по време на лечението, тъй като трябва да въвеждаме нов продукт веднъж на всеки 3 дни и да наблюдаваме дали симптомите на заболяването се появяват отново. Воденето на дневник, в който описваме какво точно сме яли, какви са симптомите ни и как се чувстваме, е много ефективно. Диетата SIBO е много рестриктивна и трябва да вземем предвид няколко фактора, когато я удължаваме:

Когато разширяваме диетата, трябва да въвеждаме продукти с високо съдържание на фодмап в малки количества, а в идеалния случай трябва да избираме по един продукт с фодмап веднъж на всеки 3 дни, т.е. акоАко искаме да въведем фруктоза, по-добре е да изберем мед, отколкото плодове, защото плодовете са богати на други стойности на fodmap, а не само на фруктоза, напр. фруктоза. Плодовете са богати на други стойности на фодмап, а не само на фруктоза като меда,
Групите продукти трябва да се въвеждат една по една, например ако след въвеждането на продукти с високо съдържание на фруктоза в диетата не се е появило придружаващото заболяване, тогава за периода на тестване продуктите с високо съдържание на фруктоза трябва да бъдат изключени,
Важно е продуктите да се въвеждат в количествено отношение, т.е. струва си да се започне с малки порции, а ако организмът ни реагира добре на лечението, порциите трябва да се увеличат.

Етап III – персонализиране

Този етап се състои в изготвянето на индивидуален хранителен режим, за предпочитане под наблюдението на квалифициран диетолог, който има опит в този вид случаи. Диетата за SIBO трябва да бъде богата на продукти, които са тествани и за които е установено, че не предизвикват стомашно-чревни симптоми. Най-честите причини за заболяването се дължат на лошото хранене, но когато спазвате индивидуална диета, от време на време можете да въвеждате съставки, които са предизвикали симптомите на заболяването, но те не трябва да са в големи количества.

Заключение:

Когато спазвате диета, която включва намаляване на бактериите в тънките черва, не бива да забравяте, че елементарната диета е временна и първият етап не бива да е по-дълъг от 6 седмици, за да не доведе до хранителни дефицити. Заслужава да се отбележи също, че късоверижните въглехидрати са пребиотици, които имат много остатъци от храна и са отлична храна за бактериите, живеещи в червата. Пребиотиците подхранват както патогенните, така и полезните за здравето бактерии. Достатъчният брой бактерии, които укрепват здравето, е от полза за червата и премахва синдрома на раздразнените черва, малабсорбцията или симптомите, които съпътстват SIBO,
Диетата трябва да бъде персонализирана, така че да се елиминират всички съставки, които причиняват чревен дискомфорт.
Диетата трябва да бъде съставена от сертифициран диетолог, така че да не доведе до неразположения в организма на човека, а да сведе до минимум симптомите на раздразнените черва или бактериалния свръхрастеж.

Източници:

Gulbicka P, Grzymisławski M. Wzdęcia brzucha – най-чести причини и лечение. Zdr. Publ. 2016, 6, 1,
Gąsiorowska J, Czerwionka-Szaflarska M. Синдром на свръхрастеж на тънкочревната бактериална флора в сравнение със синдром на раздразненото дебело черво. Prz Gastroenterol 2013; 8 (3),
Szczeklik A., Gajewski P. Interna Szczeklika: синдром на бактериален свръхрастеж, 2018 г,
M. Włochal, M. Grzymisławski, New trends in nutritional treatment for inflammatory bowel disease (Нови тенденции в хранителното лечение при възпалителни заболявания на червата), „Nursing and Public Health“ 2016, vol. 6, no. 2.